Бай Йордан и историята на „Каймакани“
„Как започва историята на „Каймакани“ ли? Преди повече от половин век, когато в с. Цалапица са построени два обора и една от първите в страната доилни зали тип „рибена кост“. Само няколко години по-късно тя разполага със собствена ветеринарна клиника, родилно помещение и фуражна кухня. За съжаление след идването на демокрацията стопанствата затвориха и се разграбиха, а онова организирано животновъдство бе унищожено.“
Когато фамилия Каймаканови застават начело на кравефермата в началото на 90-те, те я заварват в окаяно състояние. Бай Йордан е този, който облагородява изоставените обори от разрухата на времето. Закърмен с любов към земята и животните, той изкупува кравите от кланицата и рине пластовете забрава от запуснатите помещения на бившето държавно стопанство. "Помня, че само чистенето ни отне 6 месеца. Бяхме като на разкопки – в един от оборите дори открихме барелеф на Лиляна Димитрова! Накрая възстановихме фермата, а аз тръгнах да обикалям България в търсене на добитък. В началото имахме едва 60 крави, после построихме втора ферма с 80. Не след дълго внесох от Германия още 250 животни. Е, доживяхме да станат 1200…“ – казва с гордост бай Йордан.
Попитат ли го за семейството, бай Йордан го сравнява в дървото на Живота. И обяснява колко важни са корените. „Семейството? То е ядката на успеха! Предаването на завета от баща на синове. Преди аз да възпитам любов към природата в двамата си сина, моят чичо направи същото с мен. Помня как нощем той ставаше да дои овцете. Всеки ден му заръчвах да ме събуди, за да помагам, а всяка сутрин той все ме лъжеше, че не съм могъл да отворя очи. Докато го изпращах с млякото към мандрата в Кричим, си казвах: „Ако трябва, ще държа очите си отворени с клечки, но ще науча този занаят!“
Инженер по образование, бай Йордан добре разбира сложния механизъм на кравефермата. „Никога не е лесно - всеки ден има ново предизвикателство. Трябва да си отдаден и да умееш да анализираш всяко събитие. Трябва да присъстваш – духом и телом, защото тук няма почивен ден. Нито нощ. Ето, повечето крави се телят през нощта… Какво да ги правиш – природа!“